На представянето на кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ, зададох въпрос на Иван Портних: „Кой е най-сериозният Ви конкурент в кметската надпревара?“ Последваха звуци на удивление и сподавен смях от лявата ми страна, където бяха седнали кандидатите за общински съветници. Смехът идваше да ми каже: „Ама, моля ви се какъв сериозен конкурент на Иван Портних, то такъв няма!“ По-късно си зададох въпроса: „Защо пък да няма сериозен конкурент на Иван Портних?“ Нали конкуренцията движи света, движи бизнеса и политиката. Защо проф.Анелия Клисарова да не е конкурент на кандидата на ГЕРБ? С нейната експертиза, опит като министър, мениджърски качества /била е ректор на Медицинския университет/. Защо дори Костадин Костадинов с неговите радикални изказвания за малцинствата и популистки национализъм да не е конкурент на Иван Портних? Защо адвокат Стела Николова, превърнала в лична кауза опазването на Морската гридна от автомобили да не е конкурент? Смехът отляво издаваше абсолютна увереност в победата на Портних /в което няма лошо/, но защо да няма конкуренти, които да го накарат да увеличи оборотите на кампанията си? Личното мото на Иван Портних, от влизането му политиката е: „Не политиканстваме, а работим!“ Виждам, че партия ГЕРБ го е взаимствала с предизборния си девиз: „Работа, работа, работа!“

Но в  политиката е много трудно да постигнеш резултати, когато си сам на пистата и зад теб няма опоненти, които ти дишат във врата. Посочват грешките ти, атакуват те, държат те в напрежение. В ерата „Гуцанов“, БСП-Варна не бяха никаква опозиция на ГЕРБ. Самият Гуцанов стана известен с поливалентните си отношения с Иван Портних и ГЕРБ – за каква опозиция може да говорим? Портних и екипа му работиха през тези 6 години, визията на Варна да се промени – къде успяха, къде не, но има грешки, има проблеми, които останаха нерешени. И тях, самодоволният смях отляво не може да прикрие. Като: некачествената работа на фирмите „Хидрострой“ и „Инжстрой“, огромната цена, която беше заплатена за Дупката, безобразното бавене на строежа на стадион „Варна“ от ТИМ, забавеното реализиране на Проекта за Интегриран градски транспорт, безразборното строителство, дупките и липса на осветление по малките улици, липсата на сериозни инвестиции във Варна и превръщането на града в депо за младите хора.

Няма безгрешни хора, няма и безгрешни политици. Но да се подхилкваш самодоволно, когато във Варна има важни проблеми за решаване, /които самият Иван Портних отчита/ е абсурдно. И да ме извиняват тези кандидати за общински съветници /повечето от които въобще ги нямаше на пресконференцията/, но подобна самодоволност и ехидност е присъща на хора, които не знаят какво правят в политиката. Няма и да го разберат за 4 години в местния парламент.

Иво Югов

www.barometar.net