Изборите във Варна потвърдиха тезата ми, че дълбоко в природата си хората сме неблагодарни и мързеливи. За 6 години във Варна се направиха толкова много неща, които на приказки се оценяват, но по време на местния вот –  НЕ. Варненци за пореден път ги домързя да гласуват на балотаж. Това не е изненада предвид психологията им. Варненецът обича да гледа сеир, до коментира отстрани, но не и да поеме инициатива. Бунтът през 2013 г. бе плод на бръкването в джоба на варненеца от монополиста Енерго Про – нищо повече. Виковете срещу ТИМ и Кирил Йорданов останаха глас в пустиня – нито Йорданов щеше да подаде оставка, ако Пламен Горанов не беше починал, нито ТИМ се изнесоха от града.

При 6 годишното кметуване на Иван Портних се реновирха ударно булеварди и улици, основно се ремонтира Ларгото, реши се проблемът с местата в детските градини, разкриха се работни места, но вместо благодарност – варненци активираха стаеното си 25 години чувство за недоволство и го стовариха върху Портних и екипа му. В социалните мрежи под новина за ремонтирана улица се появяваха десетки искания за ремонт на нашата улица, нашия тротоар, нашата градинка. И Мистър Сенко да беше Иван Портних нямаше да може да изпълни всички искания на варненци. Все пак /макар и със заем/ той осигури средства за ремонта на 230 детски площадки, които общината спря да пази и вандалите ги налазиха. Ремонтираха се автобусните спирки, които вандалите изпотрошиха.

Портних се оказа виновен за лошото състояние на Аспарухов мост, бавния му ремонт и липсата на втори мост. Портних беше обвинен и за некачествената работа на фирмите Хидрострой и Инжстрой. Тук критиците му имат основание, защото контролът на община Варна бе занижен и булевард Левски е крещящ пример за това.

Но варненци не спряха дотук. Те обвиниха Портних и за движението на автомобили в Морската градина. Въпреки, че съдът пускаше колите, а Портних обжалваше решенията му – виновен пак беше кметът. И как да угодиш на живеещите там, собствениците на заведения и разхождащите се? Портних се оказа между чука и наковалнята и ще остане там, докато съдебната ни система не вземе адекватно решение по казуса. За безразборното строителство община Варна и Портних имат лостове на влияние. Но грандомани като Дънката искат да строят небостъргачи на пъпа на Варна. Как Портних да го спре, ако от Министерство на културата му разрешат? Как Портних да оправи работата на Хидрострой, след като Велико Желев е биз-бизе с премиера Борисов? Парите за булевард Левски дойдоха от правителството, за реновирането на Спортна зала и Юнашкия салон – също.

Иван Портних се оказа виновен и за липсата на инвестиции във Варна. Какви инвестиции да има във Варна, когато няма квалифицирана работна ръка? Кой инвеститор ще дойде във Варна, когато добрите специалисти, работници, майстори отдавна са избягали в чужбина? Немски инвеститор се опита да открие цех с 200 човека, но не можа да намери квалифицирани работници и се отказа. Варна е град на търговията, услугите и туризма – Иван Портних ли е виновен и за това? Не е виновен, но има принос, част от туристите да напуснат хотелите си и да разгледат Варна.

Да не си на мястото на Иван Портних след балотажа. Да знаеш какви усилия си положил, ти и екипа ти – и варненци да ги домързи да гласуват. Да не спират да те критикуват във фейсбук, знайни и незнайни, дето не са забили един пирон в живота си – „прекрасно“. Да обсъждат личния ти живот, дето въобще не им е работа – страхотно занимание за хора без работа. Портних направи грешки в работата си за 6 години. Той си ги знае. И Виктор Орбан да беше кмет на Варна и той щеше да сгреши някъде – няма безгрешни управници. Но да омаловажаваш направеното, да не признаваш хубавите неща, които се случиха във Варна е черна неблагодарност. И който слага варненци под един знаменател – греши. Работещите, можещите оценяват променената визия на Варна. Просто ги мързи да гласуват.

Станимира Петкова

barometar.net