С горчивина трябва да отбележа, че 45 годишното безвремие, в което попадна България при управлението на БКП нанесе необратими вреди в културното изграждане на нацията. Докато в Западна Европа се зародиха и развиха модернизма, абсурдизма, хипи-културата, случи се сексуалната революция –  у нас се възхваляваше личността на Тодор Живков и „огромната“ роля на БКП в нашия живот. Ние живеехме под червен похлупак, интелигенцията /с малки изключения/ се подмазваше на партията и в резултат пропуснахме културни процеси, които промениха изкуството в световен мащаб. През 90-те години бяха направени плахи опити да бъде наваксано пропуснатото, но пиесите на абсурда в театъра не бяха разбрани, киното ни затъна в клишета, опитите на Ани Илков и Карбовски да имитират Буковски също. Българите държани на соцкаишка десетки години се втурнаха да правят пари – на никой не му беше до изкуство.

Днес, положението е трагично. Вкарани в Матрицата от политици и олигарси, ние се превърнахме в дребни буржоа, завладяни от консуматорски инстинкти. Масовият българин мисли само за нови вещи, почивка до Гърция или Турция, търка лотарийни билетчета като крастав и гледа тъпи риалитита. Ръководната роля на БКП се смени с ръководната роля на едрия капитал, който смачка дребния и средния. В театъра се правят халтури, с които софийски трупи обикалят страната, в киното няма филми, които имат шанс да пробият в Европа. На мода са провлачените телевизионни сериали, /като Столичани в повече и Откраднат живот/, които затвърждават чувството за тотална апатия обхванало българина. В литературата Милен Русков, Захари Карабашлиев, Алек Попов и Георги Господинов са имената, които продават книгите си. Поети от калибъра на Борис Христов и Валери Петров – няма. Има полуфабрикати като Папи Ханс, които се правят на поети. В музиката – дори младите ни поппевци пеят, като Йорданка Христова през 60-те години. Няма певец/а пробил в класациите в Западна Европа – скоро няма и да има.

 Тотално мъртвило цари в българското изкуство днес. За това основна вина носи комунистическият режим и самите творци, които предпочитат да правят халтури /Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов от ужасното „Комиците“ са ярък пример/ вместо истинско изкуство.

Стойностните творци като Мариус Куркински, Камен Донев, Сашо Морфов, Теди Москов се броят на пръстите на едната ръка. Халтураджиите, които за пари похабяват таланта си са хиляди. Как можем да очакваме при такова падение на културата ни да се появи творец от европейски мащаб?

Иво Югов