Има ли го това понятие „свободна журналистика“, особено във Варна, където бизнесът крета и приходите за реклама на медиите са оскъдни? Може ли една медия да се издържа без да поиска пари от общинския бюджет или да търси други варианти? Може, но трудно. В свободната журналистика се пише с имена. Като това на общинският съветник от ГЕРБ, Калин Михов, който изтърси на комисията по култура, че сайтът на някаква асоциация на ортопедите се издържал с 2000 лв. на година?! Тоест с 200 лв. на месец! От 2005 г. имам сайт и оставям това твърдение без коментар. Продължавам с имената:

Във Варна да напишеш, че ТИМ баламосват варненци 13 години, че ще построят Стадион „Варна“ и бавят проекта Алея Първа е пример за относителна свобода на словото. Защото повечето журналисти във Варна избягват да пишат за ТИМ и бягат от темата, като дявол от тамян. Защото знаят, че ТИМ са недосегаеми, те са „държава в държавата“ и не са забравили мутренските си похвати. Виж, ако един ден държавата подгони ТИМ, както го направи с Васил Божков – тогава много журналисти ще станат по-активни и от главния прокурор Иван Гешев. В родната журналистика най-лесно се вади нож на умряло куче. Живото не се закача.

Във Варна да критикуваш некачествените ремонти на Община Варна, разбитите тротоари, тъмните улици /като улица Дрин/, нагласените обществени поръчки /спечелвани от фирмите „Хидростой“ и „Инжстрой“/ не е геройство. Правят го и стотици граждани в социалните мрежи. Ефектът е нулев. Няма квалифицирана работна ръка, роми, събрани от кол и въже ремонтират улици и тротоари – това е реалността.

Но във Варна да зададеш въпрос на кмета какво се е случило в този прословут хотел в Хайфа в телевизия „Черно море“ се оказва грандиозен гаф. Направи го журналистката Елена Кирова и бе принудена да напусне телевизията на ТИМ. 

Във Варна е практика проблемите да се замитат под килима. Не се правят журналистически разследвания. Журналистите предпочитат да пърхат около премиера Борисов, който идва да открива булевард „Левски“ и обсъжда ремонтните дейности с….митрополит Йоан?! Пълен абсурд!

Във Варна недосегаеми за медиите освен ТИМ са Велико Желев /“Хидрострой“/, Пламен Стилиянов /“Инжстрой“/, Ангел Дерменджиев /“Пътстрой“/ – пътищарите на Прехода, които при Кирил Йорданов запълваха дупките на улиците с подобие на асфалт, който се ронеше след месец. Скъп асфалт, който излезе на варненци през носа.

При Иван Портних качеството на асфалта незнайно как се промени.

Във Варна няма свободни медии. Има медии, зад които стоят политици и им осигуряват реклама с контактите, които имат. Има една онлайн медия – moreto.net, която се издържа сама, без протекции.

И по тази причина 15 медии кандидатстваха за общинско финансиране. Опита и www.barometar.net, макар да знаех, че няма да получим и един лев.

Гледах представителите на медиите на Комисията по култура – просители, които молят за пари общинските съветници. Тъжна гледка! Четвъртата власт я нямаше, та просеше пари от първата!

Толкова за свободната журналистика във Варна.

Иво Югов

barometar.net