Пиарът Евгени Минчев е безпощадно остър в седмичната си рубрика „ТелеГАФ“, която публикува вестник „Телеграф“. Ето оценките му за облеклото на някои светски персони:

Райна – ходещ омлет? Да добавим кетчуп!

Не вярвах, че ще го кажа, но харесвам избора на Райна за облекло. Та, Господи, аз толкова харесвам яйца по панагюрски и омлет! Цветовете направо ми въздействат като на кучето на Павлов- едни такива натурални, гурме, чак слюнка да ти потече. Много повече биха харесал този „омлет” разбира се, ако имаше малко шунка и кетчуп, което певицата може да възприеме като съвет, ако и допадне. Вместо жълтата шапка /че така и за заглавие на приказка на става/, да сложи червена. Виж, Червената шапчица е съвсем друго, пък и хищният вълк може да я подмине, ако все ходи с жълта. Палтото освен на сос бешамел ми прилича и на бяла мечка, от онези, които показват по Нешънъл джеографик. Райна, „закъсала” си я моето момиче, сваляй го това палто, сложи нещо от змийска кожа…Черните копчета- истински бутони за естетическа паника, бодат очите като грамадни трюфели. Нито да ги налапаш целите, нито можеш финансово да си ги позволиш. Финален съвет. Ако Райна все пак желае да изглежда апетитно, нека добави малко цвят аспержи /хипер модерен напоследък/, малко къри и синьо сирене.

Вельов позира в барабанена плесница…

Красиво ме гледаш, българино. Красиво! Но от видяното, не мога да разбера кое са чинели, кое прическа, кое ръка кое лице и кое гръб. Харесвам елечета и смятам, че трябва да са част от модната култура на българина, най-малкото на звездните му представители, какъвто е Вельов. На негово място, освен ако не е пожелал да изтъкне само татуираната си ръка, бих позирал така, че да видим и елечето. От него сега виждаме само лъскавата сатенена част на гърба и малко от предницата, преливаща с панталона в един бетонен поток. Кафявите обувки не отиват на нищо от облеченото, но биха седели добре на някой покрив, я гнездо щъркел да свие, я самораслек да се разположи и размножи. Кожени превръзки на китките намекват, че те не са меки, само мекият поглед е в противоречие с брадата, идваща от Уудсток май. Допада ми симетрията вложена в кадъра- Калин е добре разположен в този барабанен шум, където всичко е застинало, като в плесница.

Стругар е кихнал върху Есил Дюран? Или е само рокля!

Есил Дюран е като дезинфекцирана с неразреден препарат, влакна от който са образували лежерна рокля около нея. Този блясък може да бъде сравнен само с дръжката на скъп душ или кихавица на стругар, забравил да се изсекне. Роклята се доближава до избухнал наскоро географски глобус, като на места са все още запазени границите на Бряг на слоновата кост, Заир и други модни дестинации. Повдигнатите рамене, тип еполети са като гнезда на свраки, временно настанени да гледат концерт на Пинк флойд в съседния стадион. Те са накукушинени и от тях летят пера, като след сбиване на пернатите Джошуа и Пулев. Но все пак и в това скромно здание на попфолка има стаена надежда. Широката усмивка, нежният глас, изящните ръце и прическа. И о не- обеците срутват целият ми оптимизъм. Те са като двуколка, с която се пренася цялото модно величие на 80-те в складовете на забвението. За онова, което премълчах, Есил може да ме компенсира с турско кафе и баклава.

Филева потопена в кожен кашон вместо панталонки…

Филева, извинете, че Ви вземам за мезе, но сте толкова сладка. Повече от добре облечен кренвирш, повече от декориран хамон. Скоро не бях виждал плът, така украсена с текстил, че повече да изтъква, отколкото да прикрива. Извън кулинарната шега, певицата успява да запази онзи баланс в обличането, преди да я наречем полу-гола. Мисля, че това дължи на обеците, еднакво забележителни и досадни- нещо като опашка за тоалетна хартия. Красавицата е допуснала звяра в себе си, чрез тези черни кожени панталонки- извор на усещания, които няма да споделя. Прекрасен грим и прекрасна прическа служат за фон на напълно неподходящо потниче, спасено от личното ми линчуване само поради широката усмивка долу и горе. На второ гледане, кожените панталони ми напомнят много на пребоядисан кашон, който слагаме на деца-гости, когато са дошли непоканени.