Това твърди студентът Мимо-Гарсия Груев в разработената от него тема: „Коронавирусът в медиите“. Публикуваме я със съкращения без редакторска намеса:

„Журналистът от вестник „24 часа“ Георги Милков сподели на 29 март във Фейсбук профила си корицата на книгата „Дневник на чумавата година“, която е написана от Даниел Дефо. В добавка към изображението той добави следния коментар:

„(…) Дневникът се оказа удивително свидетелство. И макар да се отнася за чумата в Лондон през 1665-1666 г., която дори самият Дефо не помни, защото е бил твърде малък, още първите страници ме накараха да направя аналогия с реалностите, с които ни се налага да живеем през 2020 г. Чета книга, появила се през 1722 г. и не мога да повярвам колко актуално звучи:първите информации за заразата, неглижирането, защото е някъде далече, после реакцията при първите случаи наблизо, укриването на истината, записването на умрелите от чума като починали от други болести и съответно объркване на данните. Самозалъгването. Седмична статистика на жертвите. Лавинообразното покачване на броя на заразените. Първите мерки на управата. Паника, презапасяване с продукти, затваряне по къщите или бягство извън града. Грижа какво ще стане с бизнеса и търговията. Обезлюдяване на улиците. Страх! Промяна във времето и застудяване. Спад на заразените и леко успокояване за няколко седмици. Ново, още по-ужасно връхлитане на заразата. (…)“

Чел съм тази творба преди няколко години. Бях се пристрастил към апокалиптичната тематика и я консумирах непрестанно – от литературата („Денят на трифидите“), през филмите („2012“) до сериалите („Живите мъртви“). Най-интересно за мен в този тип продукции са психологическите аспекти на обществената реакция. Страхът е в началото. След това той бива изместен от инстинкта за самосъхранение, а накрая като пълновластен господар се възкачва егоизмът. Хората започват да желаят да притежават, колкото се може повече – храна, вода, оръжия. Срамът от нарушаването на обществения ред се изпарява, безредието става новата мейнстрийм максима. Прикриваната у отделните индивиди агресия излиза наяве. Те имат нужда да освободят спотаяваните си с десетилетия демони. Отслабването на полицейските сили им спомага да бъдат наистина себе си и те се впускат в кражби, обири, изнасилвания, убийства. Комплексите вече не се лекуват чрез психотерапевти, а през принципа „ела и си вземи“. Ако някой в нормалното ежедневие не е имал смелост да заговори жена, да я предразположи, да я изчака да го одобри и чак тогава да бъде в сексуални отношения с нея – при извънредна ситуация му се отдава шанс да застави по-слабия физически пол да му се подчини и да издевателства над чуждо тяло. Поредицата „Чистката“ (2013-2020) е доста показателно доказателство до каква степен на жестокост бихме могли да стигнем, ако няма кой да ни санкционира. Пъпчасалият младеж веднага би заклал красивия си съученик с лице и физика ала Кен, който има всяка Барби. Работникът, гледащ винаги в чуждата паница, ще нарани работодателя си, защото му завижда. В една България, която е почервеняла от кръв и почерняла от жалейки заради домашното насилие, мъжете най-накрая ще могат на спокойствие да измъчват съпругите си. В известен смисъл необичайната обстановка е рай за насилниците, независимо дали те са част от утайката или част от институциите. Не бива да забравяме случилото се в иракския затвор Абу Гариб – тогава американски войници извършваха чудовищен терор над арестувани. Буквално приложиха в действие средновековните мъчения. Не зачитаха достойнството на лишените от свобода. Не спазваха техните гарантирани човешки права.

Единствената защита срещу масовото нарушаване на законите, а и срещу евентуални метежи, е борбата срещу дезинформацията. Само медиите могат да убедят населението да следва установените постулати. Ако те изневерят на истинската си функция – да са почтени, може да последва гражданска война, като нищо и Трета световна.

За съжаление пандемията COVID-19 подпомогна дейността на хибридните атаки. В България русофилско настроените „медии“ използваха случая, за да громят „опасните“ „соросоидни“ неправителствени организации. Разбира се, те не пропуснаха да покажат и Путин – президента на любимата им федерация в жълт защитен костюм (като за аварията в Чернобил) в болница със заразени от коронавируса.

Виктор Орбан – унгарският „демократ“, наложи нови още по-сурови ограничения на гражданите на страната. Той продължи и курса си от преди епидемията с нови обвинения „колко лош и либерален е Европейския съюз“.

В Америка определени сенатори пък бяха подложени на линч с фалшиви обвинения. Услужливи „журналисти“ разлаяха кучетата като обвиниха четирима членове на горната камера в незаконна злоупотреба с класифицирана информация, която им е станала известна поради службата им. Упрекът е, че те (или техни близки) са продали свои акции, защото са били запознати какъв спад се очаква в близко бъдеще заради вируса.

Лично смятам, че е грешка, че Националният оперативен щаб няма официален сайт или официална ФБ страница. Моите доводи са:

Националният оперативен щаб задължително имаше нужда от фейсбук страница, която да бъде верифицирана, тоест потвърдена от служителите на Марк Зукърбърг. Да, в момента в страницата на ВМА има лайв видеа на брифингите, но малко хора знаят за тях. А и който търси официална страница изписва „Национален оперативен щаб“. Не открива нищо или още по-лошо попада в фалшив профил, генериращ рейтинг или опитващ се да изкара пари посредством несъществуващи акции в подкрепа на медици, полицаи, болни.
Държавата трябваше да впрегне сили и да убеди младите да са отговорни към възрастните. Единствено инфлуенсърите може да им повлияят. Емил Конрад, Слави (The Clashers) Панайотов, Айдe БГ, Изабел са истински пример за подражание за подрастващите и могат да съдействат на властта.
Наложително бе създаването на Съвет, който да се бори с фалшивите новини. И не, това не е нарушаване на свободата на словото. И не, Съветът за електронни медии не може да извършва тази дейност. СФН трябваше да излиза с ежедневни доклади, които да опровергават всяка целенасочена лъжа. Някои от най-големите подривни кампании бяха свързани със слуховете „Танкове идват“, „Настава диктатура“, „Край на правата ни“.

В заключение поведението на медиите през коронавируса не се различава от нормалното им функциониране. Те отново се делят на база собственост на определени политически/олигархически кръг, защитават спуснатите им и заплатени интереси, както и осмиват или величаят определени личности – президенти, премиери, министри, депутати, медици.“