Д-р Пламен Димитров е практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.

„Изследваните от мен възрастни не знаеха нищо за термина „nachtraglichkeit“, въведен от Фройд, за да се обозначи един от значимите от екзистенциално-психодинамична гледна точка аспекти на разбирането на разказите на хората за живота им, за събитията и процесите в него, и да се наблюдава формирането на значението, което им придават в хода на разказа за тях. На немски език „nachtraglichkeit“ е много ясна идея, която се превежда добре и на английски език („afterwardness“ ), но, за съжаление, няма една дума в българския, с която да се представи богатството на смисъла й….Аз поне не намерих такава.

Слушайки година след година (от 1984 до 2018) разказите на хората за това как живеят и как изживяват животите си, аз откривах често как действа откритието на Фройд „nachtraglichkeit“.

Буквално, смисълът на събитията, на случилото се, на случващото се и в текущото битие на хората, с които разговарях, им се разкриваше или се конструираше „впоследствие” – т.е. post factum…. Те осмисляха случилото им се в живота МНОГО СЛЕД СЛУЧВАНЕТО МУ – едва в хода на разговора им с мен за това как живеят. В този смисъл, осмислянето на жизнените събития, на екзистенциалните факти се изживяваше изцяло ретроспективно….но само „тук и сега” в живия им разговор с мен.

Особено мощно се проявяваше това, когато изследваните се насочваха към травматичния си опит.

Незабравим за мен си остана коментара на една от изследваните от мен в рамките на три десетилетия.

„Ж.Т.“ ми каза по време на едно от 20-те ни интервюта за времето между 1985 и 2015 година следното: „Освен теб много малко хора в обкръжението ми ми задават въпроса „Как живееш?”…Още по-малко са тези, които показват готовност да ме изслушат, да се занимават с моите истории за това как живея….Идвам на тези интервюта с теб, защото разказвайки ти своята история за живота си – преди, сега и в бъдеще, – се подреждам някак отвътре, дълбоко в себе си… И знаеш ли, олеква ми някак….Ставам по-малко зла и гневлива в ежедневието си, например…. Не знам как точно се получава, но като ти говоря за живота си напоследък, а и за живота си като цяло…за очаквания си живот в бъдеще, и ти ме слушаш, без да ме прекъсваш, без да любопитстваш, без дори намекваш, че искаш да насочваш разговора, аз….аз се отпускам и започвам да се преоткривам. Много често дни след интервюто с теб осъзнавам, че нещата са придобили истинския си смисъл….Някак са си дошли по местата….Много е странно понякога наистина, но работи за мен. И честно – всяка следваща година чакам с нетърпение продължението на разговора ни, за да мога да СИ разкажа и подредя историята си в твое присъствие…И най-странното е, че сама…в дългите си среднощни самоанализи… не мога така, колкото и да се опитвам”.

Nachtraglichkeit в изчистен вид, нали?

Ето защо в следващата глава ще се спра на този често неправилно разбиран, а и – днес и традиционно, – пренебрегван аспект в екзистенциално-психодинамичната интерпретация на разказите на хората за живота им.

И наистина, осмислянето на живота, на много важни събития, процеси, резултати в него, често е – най-кратко казано, – най-дълго отлаганото действие на много от възрастните…и не всички успяват да го реализират автономно и спонтанно, както още Фройд е забелязал с пациентите си. И не толкова заради травматичността на опита, колкото поради липсата на системни условия да разказват за себе си, но с присъствието на някой друг слушащ историите на живота им, но не за себе си, а заради разказващите ги.

Мисля си – след години неструктурирани събеседвания на тема „Как живеем?”, – че това е и една от най-радикалните идеи на Фройд допринесли изключително много за развитието на техниките на екзистенциално-психодинамичните практики в консултирането.

А и за това да се разбере, че екзистенциално-психодинамичната парадигма не приема примитивния линеен детерминизъм, според който жизнената история на възрастния е предопределена от преживяното от него в детството и по-ранните периоди от живота му, а текущата му психопатология има всичките си корени основно си психичните травми от детството…

Nachtraglichkeit е в сърцевината на много от екзистенциално-психодинамичните практики на възрастните – и в нормални, и в травматични и трагични обстоятелства.

д-р Пламен Л. Димитров

www.plamendimitrov.blog.bg