Облечен в долнище на анцуг, с татуировки по лицето, тежки вериги и златен зъб – Макс Камео е необичаен екскурзовод – разхожда зрителите си в един свят на биячи, проститутки и дилъри.
Познат в Германия като рапъра Crazy Aka, отскоро той е и YouTube-ър, който създава завладяващи портрети на някои от най-бедните и престъпни квартали в Европа. Той не е непознат в ъндърграунд средите, където снима видеата си, не е непознат и на полицията – там имат дълго досие с прегрешенията му. В по-младите си години се занимава с наркотици, попада и в затвора за пет години заради опит за убийство.

Не крие, че е близък и с рокерската банда Hells Angels (известна също с множеството си криминални прояви), с които засне музикален клип и това му създаде нови търкания със силите на реда.

Сега обаче рапърът е пренебрегнал музиката, за да се отдаде на експедиции до „опасните краища на обществото“, които предизвикват доста вълнения в YouTube.

Във видеата си той среща зрителите с насилник, който показва бетонната джунгла на бедния берлински квартал „Марцан“, с членове на банда се скита в покрайнините на Париж. Има и епизод от Неапол, където влиза в сграда, сочена за крепост на Камората.

В едно от последните си видеа той отвежда своите зрители до върха на 25-етажна жилищна сграда в гето в покрайнините на Кьолн – Кьолнберг, откъдето казва, че веднъж било изхвърлено тялото на мъртъв наркоман от 11-ия етаж. „Посред бял ден, само за да си спестят неприятности с полицията“, обяснява той.

Стоейки пред многоетажен блок, Камео говори за нашествието от плъхове, за които човек трябва да внимава на подобно място, показва и къде се провеждат битки с кучета.

Тези многоетажни сгради в Кьолнберг приютяват хора от 60 държави. Много от тях са наркомани, дребни престъпници и бежанци, които дават апартаментите си под наем, събирайки по четирима души в стая.

„Това е паралелен свят. Полицията идва тук с наведена глава“, обяснява Crazy Aka, докато среща зрителите със свои приятели от гетото, от които лъха тестострон.

А по думите на един от тях, още със самото попадане тук, на човек му става ясно, че това не е „добър район“.

Повечето от хората от тъмните квартали в тези своеобразни документални филми са приятели и стари познайници на Камео. Причината те, които обикновено се крият в сенките, да се радват да застанат пред камерата на ютубъра е, че той е един от тях.

С многото си татуси, здраво тяло и своя учличен жаргон, той познава сложната хореография на ръкостисканията и прегръдките, които повечето зрители са виждали само в ганстерски филми.
„Хората се отварят пред мен, защото влизам като приятел, без предубеждения. На улицата всичко е свързано с уважението, а не с цвета на кожата или със социалното положение“, обяснява той пред Die Welt.

Първото си видео Макс Камео публикува през декември 2019 г. Оттогава досега има десетки клипове, някои от които са събрали вече над милион гледания.

Това го прави особено успешен сред една нова подгрупа ютубъри – гангстери – някои реабилитирани, други – не толкова. Те предлагат предлагат на широката публика поглед върху техния свят.

Един от тях е Blackpqnther – роден в Нигер германец, който стартира своя канал през февруари. В клиповете от канала му той говори с различни престъпници, които разказват „истории от реалния живот“.

Във видеата му двама осъдени крадци описват обира на магазин за мебели, а наркокуриер обяснява как е пренасял контрабандно куфари с кокаин от Бразилия в Германия. Повечето от историите завършват с арестуването на извършителите.

„Знам какво е, когато приятели или роднини отидат в затвора. Докато бях в училище и се подготвях за изпити, мои приятели бяха в затвора“, казва Blackpqnther, който е израснал по институции в търсене на убежище.

Друг гангстерски ютубър е осъжданият за множество престъпления Максимилиан Полукс, който през май за пръв път осъществява идеята си да говори пред камера. Мускулестият скинхед показва отвътре затвори с висока степен на сигурност.

Преди той се е занимавал с търговия хероин и кокаин, продавал е оръжия, а след това избягал в чужбина, за да избегне присъдата. В крайна сметка обаче се озовава в затвора за 10 години. След като ги излежава, той си поставя нова мисия – води семинари за борба с насилието и има благотворителнаи организация.

Част от тази вълна влогъри е и Филип Шлафър – бивш лидер на мото-бандата Schwarze Schar, който е един от първите германци, започнали да публикуват видеоклипове в този дух.

Занимавал се е с наркотици и проституция, прекарва три години в затвора. След освобождаването си 42-годишният мъж създава канала в YouTube – Ex-Rechte Rotlicht Rocker, където говори за битки с руската мафия, ежедневието в затвора и за приятели, станали убийци.

„Искам да достигна до хора, които са заседнали в тези области, но не искат да имат нищо общо с насилието и екстремизма“ казва Шлафер, който сега води програми за дерадикализация с неговата организация Extremislos.

А Макс Камео казва, че иска да върне достойнството на хората, запокитени по ъглите на обществото.

Не всички са благоразположени към тази идея обаче. Според критиците тези видеоклипове прославят престъпността, а други намират, че историите на някои от хората не звучат реалистично.

„Защо трябва да загърбя лоялен приятел, просто защото е замесен в престъпна дейност? Това би било подчинение на моралните изисквания на общество, в което хората носят маратонки Nike, направени от гладни деца в Бангладеш. Общество, което приема това, докато ние сме възприемани като измет“, защитава се Камео.

Така или иначе за тези ютубъри е ясно, че печелят от болезненото увлечение на обществото към престъпността. Дори да опитват да се дистанцират от нея, те са наясно, че много зрители гледат видеата им, очаровани от света на затворниците, дилърите и проститутките.

Независимо дали възприемат образователния подход на Поллукс или се позиционират като съпричастни водачи от гетото като Камео, те имат нещо общо – показват картина отвътре по теми, с които традиционните медии се занимават по обясними причини от различна дистанция. А хората от „видеата с качулка“ са корави момчета, които задават важни въпроси за света и създават усещането, че и сред престъпниците има добри и лоши.

А самите видеоклипове често приличат на проект за рехабилитация в затворите – гангстери създават култура. Но по-важното е, че правят онова, което се очаква от един документален филм – да помогнат на хората да разберат нещо, което не са и най-вероятно никога няма да преживеят, цитира webcafe.bg