Гадно е. Боли. Сякаш някой влезе в душата ми и откъсна парче от нея. Липсва ми! Бесен съм!

Тази нощ сънувах Милен Цветков. Бяхме в някаква телевизия, той беше застанал зад камерата, като оператор. Нищо невъзможно нямаше за него – Милен можеше да бъде всичко в телевизията. Тя беше в кръвта му. Камерата го обичаше. Зрителите го обичаха. Дори тези, които не можеха да приемат гледната му точка го гледаха.

Той беше нестандартен журналист.

Изненадващ. Рязък. Понякога груб. Но винаги със собствено мнение, различно от това на тълпата.

И от тази тълпа изскочи едно нашмъркано лайно и го уби. Уби го на светофар. Според експерти и прокуратура е имало възможност да избегне сблъсъка, но не го е направило. Умишлено, нашмърканото до козирката лайно е ударило колата на Милен Цветков.

И този нашмъркан убиец иска да излиза под домашен арест?!

Ей, мамино детенце – твоето място в затвора! За дълго време! Какъв домашен арест сънуваш? Чакаш мама с парите си да те спаси? За това, че уби най-кадърният телевизионен журналист в България?

Нашмърканото лайно никога няма да проумее какво направи. Каква загуба нанесе на журналистиката, на колко хора, които обичаха Милен – разби сърцата!

Тъпо, нашмъркано лайно – искаш у дома, за да се нашмъркаш и да забравиш за идиотщината, която стори? Никога няма да забравиш за нея – дори да ишмъркаш стотици килограми кокаин. Тя ще те преследва до живот! Ако въобще това, което си правил е живот!

P.S. – Не мисля, че Милен Цветков би харесал идеята синът му Боян да бъде превърнат в медийна звезда. Преживе, той го пазеше от публични изяви. Но предвид, акълът на репортера Петканов и желанието му слава и пари – не се учудвам, че лансира Боян в медиите и интернет.

Иво Югов

barometar.net