Вече една година играем на котка и мишка с коварен вирус. Той е невидимата котка, ние уплашените мишки. Този вирус промени света. Промени живота ни. Разби основите на удобното ни съществуване. Напомни ни, че сме малки прашинки, мравки, които може да убие, когато пожелае. Държавите – репресивни в своята същност, реагираха на вируса по най-жесток за хората начин. Наложиха драконовски мерки, психясаха ни, унищожиха препитания, пречупиха съдби.

Не успяха да се преборят с вируса.

 Природата и с вила да я гониш – тя се завръща. Природата е решила да прочисти Земята. Да ни накаже за безчинствата ни. През вековете тя е изпращала на хората нелечими за времето си болести – чума, холера, проказа, туберкулоза, СПИН, рак. Дойде време и за Covid-19.

Много хора споделят, че изолацията ги накарала за осмислят живота си. Да бъдат по-добри с близките си. Да обичат. Да творят. Да си направят равносметка. Дали е така?

Хората бързо забравят лошото. Докато са зле, се кълнат, че ще се променят. Но щом бурята отмине се връщат към порочния си живот. Не вярвам, че вирусът ще промени хората. Тези, които сега мрънкат /особено по телевизията/, когато заплахата отмине ще останат същите егоистични, самовлюбени копелета, каквито бяха.

Малцина искат да станат по-добри хора. Какъвто беше телевизионният водещ Фред Роджърс /популярен като мистър Роджърс/. Той е полагал усилия да бъде добър. Искал е да бъде добър. И е успял. Става любимец на милиони деца и техните родители. Символ на доброта.

Но колцина от нас, наистина искат да бъдат добри хора?

Иво Югов

barometar.net

На снимката – Мистър Роджърс