С остър тон към представящите се за демократи се обърна в профила си във Фейсбук Георги Даскалов, дългогодишен журналист във в. „Демокрация“, „24 часа“, новинарския сайт „Екип нюз“ и др. Той призова отцепници от СДС, формирали разнолики партийни структури с претенции да привличат десния избирател, да не се идентифицират със синята партия, в чието съсипване са участвали през годините на прехода.

Даскалов припомня опостушителните последици при отцепването на костовистите, мимикрията на партията на Кунева /днес в прегръдка с Мая Манолова/ и още редица удари, нанесени от уж десни политици. „Ругаха СДС така, както комунистите не са“, възмутен е Георги Даскалов. Той призова боричкащите се за народната любов на предстоящите парламентарни избори да спрат с плячкосването на СДС.

Ето какво написа Георги Даскалов:

„СДС е може би най-демонизираната българска партия. С изключение на ДПС, разбира се. Но движението нито е българска, нито е точно партия. И турска не е, да не бъда разбран криво. Интернационална машина за пари посредством властта.

Но за СДС.

Както казваше Филип Димитров – СДС, той – Съюзът на демократичните сили, а не то, СДС-то – е обвиняван, че е съсипал селското стопанство, разпродал е България, орязал е пенсиите, теслимил ни е на Брюксел и на американците и е скъсал дружбата ни с великия съветски, по сегашному – руски народ.

Към демонизирането (основно от комунисти) след 2003 се присъединиха и костовистите. След като Костов отмъкна над 30 души от парламентарната група (общо 51), анатемоса доскорошната си партия и си направи ДСБ. Душата напусна тялото или тялото напусна душата и така нататък.

Ругаха СДС така, както комунистите не са.

За периферни фигури като Кунева изобщо не ми се говори.

Но пък защо не. Кунева, която е класическа комунистическа номенклатура, си направи „Движение България на гражданите“, което сега се прегърна с Мая и „Отровните“, на фона на кадри от митинга от „Орлов мост“ от 90-ата, когато е била казионна чиновничка в казионния Комитет за защита на правата на човека. Христо Марков-Торос, Бог да го прости, разказваше как са я изнасяли с диванчето от канцеларията на „Дондуков“, а тя седи, маха с крачета и вика – ще се оплача на другаря (Велко) Вълканов.

Или на Гиньо Ганев, не помня вече. Душа давам да го видя, ама нямаше тогава мобилни телефони. С камери – пък хептен.

Тъй. При това положение, тотално отрицание на СДС и на тази енергия, която имахме, ми се види перверзно, че всички плячкосват наследството.

За БКП ми е ясно. ГЕРБ също си тури на ревера тази значка и го писах преди години, за което Костадин Костадинов почти ми се разсърди. Сигурно има мнозина, които просто не искат да ми се обадят.

Но от „Демократична България“ са най-нагли.

Непрекъснато внушават, че те са СДС. Например Тафров. Как лично отменил визите. Как той е СДС. Но и други не падат по-долу. Свършили своята работа по закопаването на СДС – и което е по-лошо – изобщо на идеята.

Не ме интересува дали СДС е измислен от Луканов, от КГБ или ДС. Знам, че свърши страшно много работа – промени мисленето на българите, промени и живота. (Класическо опровержение на „Битието определя съзнанието“. Не. Съзнанието определя битието).

Скоро четох нещо от Любомир Гешев, стар седесар, с когото за съжаление се познавам само виртуално, написано за Крум Славов:

„Круме, Круме… Понасяме укори и обиди. Всичко лошо, случващо се в България, на нас го преписват. А не е така. И го знаят. Да ги има, да словоблудстват, нашето, да – НАШЕТО СДС им го извоюва… Не се срамувам. Нямам чувство за вина. Имам чувство за отговорност. И съм сигурен, че едно обновено, поведено от млади и възторжени (както ние бяхме) обичащи България, СДС ще е бъдещето“.

Да.

И престанете да плячкосвате СДС.

Далече сте от него.“