„Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт на политическите вождове и тяхната армия от управници ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те обичат своето робство.“ – пише преди 75 години, писателят Олдъс Хъксли.

Сякаш е имал предвид съвременна България. Народопсихологията ни е ясна: ако има за хапване, пийване, чалга /за чалгарите/, джаз /за духовно извисените/, материални придобивки и почивка в чужбина – българите сме доволни.

 Това е мечтата на съвременния роб. Всичко друго e на заден план. Протестите от 2013 г. не бяха срещу Пеевски или Орешарски. Те бяха срещу високите сметки за ток. Робът мрази, когато господарят му бръкне в джоба прекалено дълбоко. Тогава робът изпищява и излиза на улицата. После сметките растат плавно и той се кротва.

Няма кой да поведе революция в България. Кукловодите на Прехода ще го смачкат щом се появи. Протестите срещу Борисов бяха овладени, купени, прекупени и логично приключиха.

Водачите им бяха слаби. Дъвчещият дъвка и подскачащ Хаджигенов не е Робеспиер, хвърлящият яйца Бабикян не е Марат, Минеков не е Дантон – няма и как да бъдат. Просто нямат качествата и ореола на революционери. Те са политически търгаши.

И какво се промени в съдбата на българина, когато го няма Борисов? Ще намалеят сметките за ток и парно, цените няма да растат, заплатите ще стигнат тези в Германия?

Според Олдъс Хъксли, без икономическа сигурност, любовта към робството не може да се породи. Тази сигурност преследват развитите държави, които имат силна социална система. Каква сигурност дава на робите България – най-бедната и изостанала страна в ЕС?

50 лв. на месец за пенсионерите? Минимална заплата от 300 евро?

Няма сигурност за робите в България, но въпреки всичко те обичат робството си. Все пак имат 500 годишен османски тренинг. В България има алчни капиталисти, които се наговарят какви мизерни заплати да дават. И има роби, които работят, за да оцеляват. Да вегетират под зоркото око на Кукловодите на Прехода, които им подхвърлят политически проекти на парче: царя, Борисов, Слави…

И така до второто пришествие.

Иво Югов

barometar.net