Колкото и странно да звучи за някои: политиците също са хора. Със своите слабости, лични драми и пороци. Но от години, политиците в България умишлено изграждат един захаросан, образ, който ме дразни. Те винаги изглеждат добре и дефилират по телевизиите, като манекени. Винаги с костюми и официални тоалети. Говорят умно и клиширано. Еднакви са. Все едно правени на поточна линия.
Ние сме свикнали с този фалшив образ на политиците. И когато Елена Поптодорова открадна крем от магазин на летището във Варшава – много българи изпаднаха в див възторг. Нарекоха я каква ли не – за едно кремче. Същите тези моралисти, 100% имат малки и големи прегрешения в живота си, но щом е Елена Поптодорова – О, тогава сме безпощадни!
В социалните мрежи гъмжи от подобни „стражи на морала”, които пощуряха, когато Жан-Клод Юнкер се появи видимо почерпен на официална среща. Същите тези комплексари 100% са се напивали, като кирки, но щом Юнкер е пиян – О, тогава трябва да го сравним със земята! Не че на Юнкер му пука за тези измислени моралисти.
Преди няколко дни, кметът на Варна, Иван Портних си позволи по-фриволно общуване с варненци във фейсбук. На секундата, като по сигнал моралистите скочиха, като ужилени: как можело такова нещо, пиян ли бил кмета, дрогиран ли, адекватен ли бил. Същите тези моралисти, които никога през живота си не са близвали алкохол и не са проявявали чувство за хумор?! Тези комплексари не могат да допуснат, че кметът е бил в настроение, може да е изпил и едно-две питиета: това за тях е недопустимо.
Не, кметът на Варна няма право да е в настроение и да се шегува: О, така не може, трябва да го заклеймим и ругаем! Портних свали поста си / в който между впрочем няма нищо скандално/ и коментарите под него.
А не трябваше. Ако бях на негово място щях да тегля една майна на моралистите и да си гледам работата. Защото тези комплексари, които по цял ден висят в интернет и дебнат някой популярен човек да напише нещо, извън техните „морални“ норми – заслужават точно това: Да им теглиш една майна!
Както направи Жан-Клод Юнкер.
А българските политици е крайно време да променят захаросаните си образи. Да покажат на хората, че не са роботи, които бълват заучени фрази. А хора, със своите слабости и недостатъци. И така ще затворят устите на моралистите.
Които не живеят своя живот, а живота на известните.
Иво Югов
barometar.net