„Натрупва се усещането за намерения. Не знам дали е посока, но за намерения за скъсване със старото. Посоката на мен поне още не ми е ясна. Само да отрежеш опашката на гущера не е задължително условие, че знаеш накъде отиваш“.
Това заяви в интервю за БНР политологът и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов, използвайки израз от началото на прехода.
Припомняме, през март 1995 г. в. „Дума“ публикува статията, подписана от бизнесмена Илия Павлов, „Време е да обуздаем организираната престъпност“, в която той внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали. Той призовава силовите структури да скъсат опашката си, и да излязат светло.
Според Стефанов, има усещане, че служебното правителство прави нещо и оценката е по-скоро добра. Два месеца даже не са 100 дни, каза той малко преди днес кабинетът да отчете работата си за изминалия един месец.
Според него е стествено служебният кабинет, назначен от президент, който след това ще се включи в предизборна битка, да бъде сочен с пръст.
„Въпросът е дали това влияе на работата му, дали тези назначения, които се случват, преназначения, уволнения са политически мотивирани или наистина ситуацията в държавата е била толкова зле, щото е имала нужда от основно разтърсване и пренареждане“, обясни действията на служебния кабинет „Янев“ преподавателят.
Според Стефанов има някакво съмнение, че тези назначения са били удобни и са взети мерки да се прекрати този комфорт.
„В публичното пространство витае това усещане, че службите са били овладени, не казвам завладени. Овладени и насочвани в работата си“, каза Стефанов. Според него самите служби не правят нищо по въпроса да разсеят тези впечатления.
Относно отсъствието на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков от предстоящия отчет на служебния кабинет политологът смята, че към вътрешния министър има достатъчно нападки и участието му би изместило фокуса на пресконференцията.
Политическата корупция е чумата на българския преход и на българската демокрация. Той обобщи, че методът и схемата „имам човек някъде си“ се крие в подаръчната торбичка на българската политика, каза Любомир Стефанов.
„В торбичката на българския преход и на българската политика се крие съмнението, че винаги има и друг начин. И този начин не е онзи, който пише в Конституцията и законодателството и който всички простосмъртни граждани са призвани да спазват. А другият начин – по който нещата могат да се съкратят и да станат“, смята политологът.
Ние не вярваме на институциите заради постоянното съмнение, оправдано или параноично, че „нещо някъде паралелно се случва“. Именно затова според политолога е налице усещането, че изборите се обезсмислят, а държавата е „открадната, купена, пробита“, обобщи преподавателят.
За организацията на изборите политологът посочи, че ЦИК и служебният кабинет са били насадени на пачи яйца, защото им е бил даден закон, който не е изчистен, а партиите на протеста отново са променили изборните правила в 12 без 5, за което са критикували предишните законодатели.
Преди изборите на 4 април според Любомир Стефанов е имало „колективно усилие, нискочестотен напън от целия политически спектър, че изборите ще бъдат опорочени“, а за избирателната активност всички са се оправдавали с пандемията.
„В момента не усещам обратната вълна – да има желание във всички субекти, участващи на изборите, да въодушевят гражданите, гласоподавателите да вдигнат избирателната активност“, каза Стефанов.