„Не съм изненадан от почерка на Слави Трифонов, това е в стилистиката на един шоумен – да поддържа интереса, да произвежда резки движения, да не бъде банален… Трябва на всяка цена да същисва, за да предизвика стилистически дисонас, контраст с това, което е било преди него“.

Това коментира пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов.

„Има един голям въпрос – доколко е консултиран този кабинет. Това знаменито изчегъртване е колективно дело и колективно наслаждение. Партиите, които наричат себе си антистатукво, се движат като своеборзаен блок да реформират България в епохата след Борисов. Ако те се озоват в изненада да гласуват за министри, за които за първи път ще чуят – допускане, което ми се струва слабо вероятно, това ще е нещо като извиване на ръце, почти прилича на шантаж… Мисля, че правителството е договорено“.

„Това, което се нарича задкулисие, е правило, без което не може. Има фигури, които живеят на Запад, но се появяват дежурно, когато правителствата се формират. Познавам такъв човек, който отново е тук“.

По думите на д-р Михайлов „реалната власт вече не принадлежи на Бойко Борисов“:

„Неговото словесно разточителство. Неговата реторическа фигура на човек, който откровено инструментализира простотията като политически инструмент. Това, което той направи, надхвърля всички артистични постижения на популизма. Този човек е ударен в ядрото на собствения си нарцисизъм… Умората от свръхчовешкото нахалство на премиера дотук е огромна и деградираща“.

Според д-р Николай Михайлов зад образа на предложението за кабинет се крие съдържателно послание:

„Това е евроцентричната оферта на българската политика. Има две възможности за пребъдване на българския либерализъм. Едната е образът на изплезения нагон, това, което Борисов демонстрира, играта на простото и непретенциозно живеене, на нещо, което те призовава да се отървеш от претенциите към себе си, да му развържеш края, да живееш по модела на чалга, на полузаконно и полунезаконно. Вторият модус е историята на ЛГБТ, на свенливия политически прайд. Задава се нещо като политически прайд, а аз съм обезпокоен от тази перспектива, тя ми е съизмеримо противна на това, което живяхме дотук в лицето на Борисов.