Служебният министър на транспорта Георги Тодоров, за когото лично отговорен е Румен Радев, иска пълен семеен монопол в пристанищата.

Служебният в транспорта Георги Тодоров се пъне до откат да приложи в по-големи мащаби семейния монопол, който властва от години в Пристанището в морската столица Варна.

С пяна на устата Тодоров задействал всички калинки в транспортното министерство за изпълнението на плана, шепнат в коридорите на „Дякон Игнатий“ № 9. Преди да бъде катурнат, ако третият мандат бъде реализиран, а там за него място няма.

Варненското пристанище, носещо прозвището „златния паркинг“, е делнато между местни и столични групировки.

Известно е и с управление, зад което стоят пикантни семейни и пикантни връзки. Наскоро там влязоха от столичната ДАНС. Вместо да заковат на място известните от години далавераджии, дансаджиите май са си спретнали само разходка до морето.

От цялата работа рязко се притеснила за здравето си шефката на обществените поръчки Ружа Дончева, която е натирена със солиден бонус от работодателя си. От Дончева започва разплитането на семейно-пикантната паяжина в Пристанището. Тя е дружка на Драгомир Дончев, който също работи като началник в порта и се вихреше в Инициативния комитет за издигане на Данаил Папазов за кмет на Варна, сега послушник на Ахмед Доган и директор на пристанището му.

Случайно или не точно, Дончев, се появи като „допуснат“ в конкурса за два стола в Съвета на директорите на Пристанището. Служебният министър на Радев – Георги Тодоров задейства процедурата, след като заби нож в гърба на авера си Димитър Атанасов от борда, който пък е еднакво приближен до лейтенантите на Маджо, които държат „златния паркинг“.

Георги Тодоров се прояви като особено комбинативен в разправата с аверите си. Нож заби и в гърба на Ангел Забуртов, директор на Пристанищна инфраструктура, с когото разпределиха без обществени поръчки 400 милиона.

На Георги Тодоров изглежда това се е харесало, се вижда от ежедневния терор, който налага за копиране на модела във Варна. Именно в морската столица единия терминал на държавното пристанище функционира като частна търговска фирма на семейство Костадин и Лилия Димитрови. Фирмата на отраканата дама „Лоджистик груп“ винаги намира приоритетни пролуки за обработката на нейни кораби, докато мъжът й шефства на терминал Запад.

Във Варна е публична тайна, че няма директор на голяма фирма, който да не е намерил достойна и спокойна службица за съпруга, любовница, щерка в пристанището.

Всичко това, цялата семейно – пикантна паяжина, се варди от разкъсване от Петър Сеферов. Изпълнителен директор. Свързан през баща си с комунистическото минало на страната. Кум на Георги Тодоров и обратно.

Именно него Тодоров гласи да наложи за шеф на държавната Пристанищна инфраструктура, а първият да клонира работещата мрежа от Варна в София.

Родата иска да владее хем пристанището с инсталирането на подобни на Дончев и сие, хем пристанищна инфраструктура.

Апропо, двете държавни фирми разпределят месечно по няколко милиона за обществени поръчки. Изглежда поблазнен от опита си в делкането на 400 милиона, Тодоров се пъне да омаже устни и в сочните и нагласени процедури, които тепърва ще се разиграват.

За схемата инфо има и Румен Радев. И какво? Ще се направи, че не знае, както се прави, че нищо не знае и за останалите си „корифеи“, дето ги е назначил.

Явор Димитров

afera.bg

На снимката – Петър Сеферов