Ситуацията у нас е, като в пиеса на абсурда: някакви хора искат да съставят правителство /т.е. да лапат от баницата/, но не могат. Чакат Годо, но той не идва.

Слави се е окопал във фейсбук, като немски войник пред Сталинград. Дава интервюта на запис. Льо Монд писа, че изглежда зле и мантрата се подема от жълтите медии : ръцете му треперят, шоуменът има множествена склероза. Бойко съчувства на Слави, но зад фасадата на думите му прозира нарцистичното наслаждение, че врагът има слабо място.

Като се замислите, тези двамата някога са били приятели. Днес не могат да разделят България. Колко познато: двама българи не могат да разделят нещо.

Слави живее в кула от слонова кост, тотално откъснат от действителността, а Бойко постоянно е сред масите, но повтаря един и същ рефрен: Аз направих това, аз онова – като че ли с двете си ръце е построил прословутите магистрали.

Та, тези двамата са лицето на тъпата ни, фалшива демокрация. Демокрация, която не съществува, която е само в главите на младите, които викаха и крещяха по площадите. Но нямаха водач. Имаха някво трио, което се оказа алчна за власт триглава ламя. И тази ламя предаде хората и се прегърна със соц.мумиите Мая и Татяна.

Ние нямаме и няма да имаме Марат, Дантон и Робеспиер. Ние имаме Бабикян, Минеков и Хаджигенов – тройка самодоволни глупаци, които и Доньо Донев не би окарикатурил.

Защото са жалки, дребни, заядливи и безплодни. Те са олицетворение на шантавия преход.
Който не роди нищо, освен дебелогъзи, гелосани олигарси и нагли мутри.

И Слави – нахаканият проводник на чалгата. И Бойко – новата, но не особено успешна версия на Тодор Живков.

Двамата са ми любопитни само с едно: различните степени на изтрещяване, до които са достигнали и как ще приключи този необратим процес. С това изтрещяване ни занимават медиите. То е жалко и смешно.

Както е тъпо, жалко и смешно продължаващото облъчване с набързо скалъпените ваксини, с които искат да ни боцнат.

А някъде встрани от фалшивата ни демокрация, далеч от кампанията за ваксиниране, един човек стои на верандата на къщата си и брои лястовиците. Самотният човек на Тодор Колев.

Станимира Петкова

barometar.net