Самоубийство чрез глупост. Това лято най-масовите примери за такова са повечето катастрофи по пътищата. Начинът, по който много българи управляват автомобилите си, прилича на някакъв безпощаден естествен подбор, налаган от Бог, майката природа или някаква друга висша сила. За съжаление, покрай самоубийците зад волана всяка година си отиват и напълно невинни хора – странични жертви на чуждо безумие.

Миналата и по-миналата пролет смъртността поради глупост на пътя у нас, а и по света, рязко намаля и причината не трябва да се търси много по-надалеч от ковид-ограниченията и минимизирания туризъм. Сега обаче сезонът е в разгара си и всяко пътуване до морски или планински курорт е неизбежна среща с десетки самоубийци, за които човек се чуди как е възможно да получат шофьорска книжка. В поведението им има някакъв неудържим импулс да освободят преждевременно този свят от присъствието си. Мнозина от тях живеят и шофират с убеждението, че правилата за движение и ограниченията не се отнасят за тях, че другите катастрофи са били причинени от фактори, които не важат в техните случаи.

Подобна е и ситуацията с тази напаст, наречена COVID-19, заради която през миналата година у нас се простиха с живота 12 на сто повече хора, отколкото през 2019-а. Опитайте се да си го представите – на всеки 9 починали българи един е можел да бъде все още сред нас, ако е взимал насериозно тази заплаха и ако се е предпазвал всячески от нея. Да се радва на децата и внуците си, да ходи по почивки, да върши някаква съзидателна работа, да гледа Олимпиадата в Токио… Това е суха, безпощадна статистика. Уви, прогнозите за това, което ще се случи през есента, не са много по-оптимистични. И най-повърхностният анализ на заболеваемост и ковид-смъртност в държави от други климатични пояси показва, че рискът от нова масова вълна на инфектирани, тежко заболели и починали е повече от реален. Това не са брътвежи на налудничави брадати математици по телевизията – това са факти, достъпни за всеки човек, който иска да ги види и проумее. Ако не иска да ги вижда и проумява е съвсем отделен въпрос.

Помните ли как в първите два месеца от пандемията през пролетта на 2020-а се успокоявахме, че нас тази зараза няма да ни засегне толкова много, колкото италианците, испанците и англичаните? Утешавахме се с това, че легендарната ваксина срещу туберкулоза БЦЖ, която у нас се прилага методично от десетилетия, предпазва генетичния ни фонд много повече, отколкото при нации, където отдавна не е задължителна.

Е, в следващите месеци тези надежди не се оправдаха. В момента българската ковид-смъртност е на по-високи нива от държавите, които първи приеха удара от пандемията – Италия, Испания, Белгия, Великобритания. Даже и да приемем прословутата конспиративна теория, че много смъртни случаи погрешно са приписани на коронавируса, сухата статистика пак е безпощадна. За последната година са си отишли много повече българи, отколкото през предишните. И то при силно намалена смъртност от други фактори, породена от продължителната изолация, липса на пътувания и социални контакти.

Затова и таблицата с процент на ваксинирани хора на глава от населението, в която сме на дъното на Европейския съюз – веднага след Румъния (с двойно повече имунизирани от нас), е позорна. В класацията на европейските нации по глупост сме категорични лидери, а здравните ни власти не се престарават особено в агитирането на населението да се предпази от предстоящата заплаха.

Дано да се окаже лошо пророчество, но още през есента смъртните случаи е много вероятно рязко да скочат. При този нисък процент ваксинирани, зловещият естествен подбор, при който глупостта се наказва с най-тежкото възможно наказание, ще се задейства отново. И смъртността на джигитите по пътищата ще бъде изместена от тази на ковидиоти и антиваксъри, за които вече ще е твърде късно да се осъзнаят и да повярват в хуманността на медицинската наука.

Антиваксърската глупост далеч не е само български патент. В Англия например футболното първенство е буквално под въпрос, защото заради нежеланието на отделни играчи да се имунизират цели отбори биват поставяни под продължителна карантина при първия случай на заразен антиваксър. Междувременно компании за доставка на храна или такси-услуги обявиха промоции и отстъпки за всеки човек, съгласил се да приеме инжекцията, с която предпазва и себе си, и околните. Другаде пък обещават по 2 дни платен отпуск след поставяне на всяка доза… Целият цивилизован свят се чуди как да подходи срещу сплотените легиони на ковидиотите.

Понякога елементарните изкушения тип „предизборно кебапче“ са е единственият начин да се достигне до съзнанието на някои хора. Черният хумор – също. Всяка година в света се раздават едни особени награди, наречени „Дарвин“ на името на легендарния естествоизпитател и теоретик на еволюцията. Присъждат ги на хора, „които са направили услуга на генетичния фонд на човечеството, умирайки по особено глупав начин“. Това са неволни самоубийци, които съзнателно, доброволно и напълно самостоятелно са предприели действия, довели до гибелта им. Типичен пример е 19-годишен берлинчанин, който след яростен спор с приятелката си решил да я бутне в ледените води на местната река Хавел. Скочил след нея, за да я натисне за по-дълго под водата и да я удави. Малката подробност, за която не помислил, е че тя можела да плува, а той – не…

Тази наистина нелепа и трагично завършила история нагледно олицетворява ситуацията с антиваксърските настроения, ширещи се сред населението. Теоретиците на конспирацията и обикновените параноици и хипохондрици до такава степен са заслепени от вярвания, че ковид-ваксината ще им навреди, че са готови да заплатят за тази своя убеденост с живота си.

Още малко статистика, доказана през последната година. Ако приемем, че имунизацията може да носи някакъв потенциален риск за всеки, подложил се на нея, то този риск е не повече от едно към милион или в най-лошия случай един към стотици хиляди случаи. Докато вероятността при заразяване с коронавирус да се стигне до смъртен изход е около 1:300. Тоест, около хиляда пъти по-опасно за живота е да ходиш неимунизиран и да се утешаваш, че си млад, здрав и прав, отколкото да приемеш иглата, която вече са приели над 4 милиарда души по света.

Самата презумпция, че ти си по-умен, мъдър и грижовен за собственото си здраве от няколко милиарда жители на Земята, е висша проява на глупост или своеобразна форма на лудост. Глупакът, който си мисли, че бедите, сполетяващи други хора, никога няма да му се случат, е масово срещан типаж – особено у нас. Същият глупак, който е убеден, че „ще надхитри системата“, защото е прочел нещо в някаква фейсбук група. Всеки от нас вече познава не просто по един такъв човек, а по няколко такива.

Също толкова налудничави са и теориите на отделни „интелектуалци“, че човечеството, начело с най-развитите му държави, е предприело някакво доброволно икономическо харакири, налагайки си ограничения, които са абсолютно ненужни – срещу някаква болест, не по-опасна от сезонен грип. Какви умници сме имали около себе си, чак да не повярваш! Как така никой не се е сетил да ги пита, преди да си затвори държавата и съсипе икономиката?

Разбира се, подобни брътвежи нямаше как да виреят, ако не живеехме в общество с хипертрофирани до безумие социални мрежи и медии, бълващи фалшиви новини. Но това е неизбежност, с която не можем да се преборим. Факт е, че ако корона-пандемията беше връхлетяла света и в частност България преди примерно две десетилетия, досега сигурно 90 на сто от населението щеше да се е имунизирало без никакъв проблем и без да каже гък.

Днес обаче глупостта е на почит и се размножава като чрез рупор от смартфон на смартфон. Донякъде изглежда дори излишно да се анализира това във вестникарски статии – хората, заразени от тази свещена простота, не си дават труда да четат и да се задълбочават върху нещо, по-дълго от две изречения.

Но сега е моментът да се каже нещо, за което наесен ще е късно – от доста десетилетия насам човечеството не е живяло в период, в който безумието така методично да се наказва със смърт. Полезно е да си го повтаряме по-често, защото иначе ще страдаме твърде много при съобщаването на черната ежедневна статистика в следващите месеци. При липсата на възможност за имунизиране подобно състрадание към починалите и близките им е било нормално и хуманно. Сега вече – не чак толкова.

Георги Неделчев

вестник Уикенд