Тази събота обичаният актьор и тв водещ на „Забраненото шоу на Рачков“ отпразнува своя рожден ден. По случай празника водещата Лора Крумова го изненада със забавен подарък, свързан с хобито му – лова. В откровено интервю пред нея Рачков споделя какво е мнението му за жълтата преса и актуалната политическата обстановка и какво предстои в новите епизоди на „Забраненото шоу на Рачков“.

„Ловджия съм и ходя в гората, за да се отделя от целия този хаос и цялото напрежение. Отивам в гората, за да си почивам. Там сядаш на масата и всички са равни. Скоро бях с един горски. Бяхме само двамата на една хижа, навътре в гората. Нямаше ток и седяхме на свещи. Не ловувахме толкова, колкото разговаряхме. Вечерта си сипахме по една ракийка, а той направи страхотни пържолки. Не знаеш колко много помага това нещо!“, споделя Рачков.

„Чувствам се влюбен и щастлив. Какво повече? Не съм правил голям рожден ден от 39-тата си годишнина. Поканих около 80 души, а дойдоха 110. Беше голям купон до сутринта в заведението на Хилда Казасян. Остана ми страхотен спомен. След това съм празнувал все в тесен семеен кръг от 25 души и обикновено ги каня на вечеря. Това, което ме радва, е, че имам истински приятели. Зуека е един от тях. Радвам се за него, но и страдам, защото ми липсва. Много е смел в постъпката си. Аз нямам такава смелост. Знаех за решението му няколко месеца по-рано. С него сме преминавали през всякакви ситуации. Той е от хората, които не можеш да не обичаш.“

За политическата обстановка

„Не бих се влязъл в политиката. Не е моето шоу. Моето шоу е „Забраненото шоу на Рачков“. Два пъти са ми предлагали да се включа в политиката. Човекът, който ми предложи, е свестен политик. По това време още бях в „Господари на ефира“, а ние в предаването бяхме политически безпристрастни. Трябваше да зачеркна всичко, което съм правил през последните 20 години. Затова отказах категорично.“

Срещу жълтите вестници

„Живял съм честно. Не съм излъгал никого или откраднал нещо. Работя и си плащам данъците. Защо върху мен трябва да се излива помия? В един момент ми писна и си казах, че ще ги осъдя. Заведох дело срещу вестник, който години наред се купуваше като топъл хляб. Спечелих делото и щях да даря парите за благотворителност, но не мога да ги взема. Вече две години. Не е ли абсурд?“