Хората идват и си отиват от живота ни. Остава наученото от тях. Който има сетива да помни важното – го помни, който е дебелокож тъпанар си остава такъв. Хенри Милър разказва за свой приятел, когото определя като символ на приятелството. От него научава много неща, и човекът отива да живее другаде. Не липсва физически на Милър, той му е предал това, заради които се е появил в живота му.
Дали оценяваме хората, които се опитват да ни научат на нещо? Или в бързината да правим пари и кариера, опиянени от егото си – не чуваме какво ни казват. Когато загубим някого, тогава си спомняме посланията му. Тогава проумяваме с дебелите си глави колко добър и човечен е бил с нас. Колко важни и мъдри неща ни е казал. Така сме устроени – трябва да загубим някого, за да го оценим. Тъжна, проклета истина!

Иво Югов

barometar.net