Доц. Д-р Медиха Хамза е електроинженер, завършила е ВМЕИ-Варна. От 1993 г. до днес е преподавател и е развивала във времето научноизследователска дейност в Технически университет-Варна, а в момента – в Медицинския университет-Варна. През 2006 г. придобива образователна и научна степен „доктор“, а от 2012 г. придобива степен – доцент по Електрически мрежи и системи. Автор е на повече от 70 статии в научни списания и доклади на международни и български конференции, както и на ръководства и учебни пособия. Професионалната и обществената ѝ ангажираност се развива с участието ѝ в научноизследователски проекти и организиране на научни форуми.

В два поредни мандата е и общински съветник, председател на комисията по социални дейности в Общинския съвет. Кандидат е за народен представител от СДС в общата листа с ГЕРБ – №32, преференция 106.

• Доц. Хамза, като университетски преподавател какво според Вас трябва да се промени в законите, свързани с висшето образование?
• Промените, които трябва да се случат в областта на висшето образование, трябва да са свързани с предоставяне на качествено образование през 21 век с лице към младите хора.

Задачите пред българското висше образование са няколко: как да бъдем конкурентни на университетите в чужбина, как да увеличим интереса на младите хора към техническото образование,как да увеличим дела на младите преподаватели, как да създадем по добра среда за обучение на студенти и докторанти.

Образователния процес трябва да е в синхрон със съвременните постижения на науката, с по голяма практическа насоченост и използване на нова апаратура и техника. Това изисква не малък ресурс, който трябва да бъде заделен, за да може да се реализира обучение, отговарящо на съвременните условия.

С подходяща база могат да се реализират и повече научни изследвания. Необходимо е и увеличаване на средствата за научни изследвания.

От срещите ми със студентските съвети изникват проблеми, които отдавна чакат адекватни решения. Студентите настояват да се увеличи размерът на стипендиите им, студентите от частните университети също да имат възможност да получават стипендии. Да се увеличат средствата за проекти, в които могат да участват студенти и докторанти. Младите хора повдигат въпроса за подобряване на условията в общежитията. Докторантските стипендии също трябва да бъдат повишени.

Задържането на младите асистенти в университетите е много трудно. Основните причини затова са заплащането на труда им и времето, което имат за разработване на докторската си дисертация. Решаването на този проблем е чрез увеличаване на работната заплата и удължаване на сроковете за разработване на дисертацията.

• Успява ли системата (академичната) да се справи в условията на пандемия?
• Присъственото образование е и ще си остане правилният начин на обучение, постигащ най-добри резултати. В такава пандемична криза, която е прецедент в модерната ни история
• българските преподаватели и учители полагат огромни усилия да поднесат учебния материал по подходящ начин, но мнението на колегите е, че това трябва да е само временна мярка и не може да компенсира живия контакт. Няма как обаче да не кажа, че най-големият проблем си остава провеждането на практическите занятия и лабораторните упражнения. При много специалности, цели факултети не могат да заменят практическото обучение с обучение в електронна среда. За усвояването на знанията, предадени им на лекции, е задължително практически и лабораторни занятия да бъдат провеждани на място – в университетите и колежите.

Образованието трябва да е сред приоритетите в държавата ни, защото последствията са за години напред. Говорим за икономика на знанието, а това без образование, отговарящо на съвременните условия на ускорено развитие на техническото оборудване и технологиите е невъзможно.

В сферата на висшето образование е все пак по лесно да организираме алтернативни форми, да мотивираме студентите, защото при нас не е както при малките ученици от 1 до 4 клас. Най-трудно е за тях и за техните родители. За едно дете да бъде затворено между четири стени, дете да не общува с връстници е нещастие, а не просто ограничение, което с рационален подход може да бъде понесено без катастрофални последици за психиката. След това идват другите последици – децата трябва да изграждат навици да учат, а не родителите им да бъдат учители в домашни условия. И другият проблем за родителите е че докато малките им деца учат в къщи, то те трябва да бъдат до тях и не могат да ходят на работа.

Един добър ефект изникна след опита с онлайн обучението, и той е, че след като се справим с Ковид -19, ще сме пълноценни в онлайн среда и няма да се налага при грипна ваканция да бъдем неактивни.

• Кои са приоритетните проекти за Варна, по които ще работите като народен представител от този избирателен район?
• За Варна и региона е изключително важно да продължат спрените проекти свързани с АМ „Хемус“ и АМ „Черно море“ , разширението на бул. „Цар Освободител“ по подобие на бул. „Левски“. Трябва да продължи работата по изграждането на Индустриалната зона на Варна. Освен инвестиции, тя ще даде шанс за реализация на най-ценния капитал на морската столица, а именно младите хора.

Варна има нужда от втори мост над езерото, който ще бъде не само алтернативен път, но и ще изведе част от трафика извън града. Само в последните дни по крайно убедителен начин получаваме доказателства, че повече не може да се отлага – верижни катастрофи затварят моста за часове и стотици остават блокирани в автомобилите си, линейките трудно си пробиват път. Заради отложени инфраструктурни проекти плащаме с най-жестоката цена – човешки жертви.

Амбицията ми е насочена към сферите на образованието, социалните дейности, читалищата и здравеопазването.

Приоритет са ми младите хора на Варна, които завършвайки образованието си, да останат тук да се развиват и градят родината си. При многото разговори, които имам със студентите, си те се обединяват в нуждата от достойно заплащане, възможността им за кариерно развитие и устойчивост в държавата.

Ще работя по посока на това,бизнесът да бъде активен участник в образователния процес,да бъде обвързан с професионалното образование и да бъде увеличена практическата насоченост в подготовката на кадрите.

В социалната сфера смятам, че трябва патронажната грижа да обхваща по голяма група от хора и че трябва да се създадат условия за трудова заетост на хората с увреждания според техните възможности. Така те ще бъдат полезни за себе си и за семействата си. Това е практика, която се използва в Европа. Друг проблем в социалната сфера засяга хората, заети в системата. Техният труд е неоценен и заплащането в системата е недостойно. Необходимо е да се увеличи и субсидията за държавно делегираните дейности в социалната сфера за да се отговори адекватно на повишената инфлация.

В здравеопазването ще спомена само, че освен належащите проблеми на разразяващата се пандемия, на които сме свидетели, според мен е необходимо да се засилят превенцията и профилактиката, чрез реализиране на национални скринингови и профилактични програми. По този начин ще се намали натискът върху болничната помощ и заболяемостта, изискваща след това много повече средства за лекуване на предотвратими усложнения.