Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 25.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Анализи

Упорството на Бойко Рашков ни върна в мутренските години

„Заради войната срещу прокуратурата ще има бум на престъпността. Прокуратурата няма да воюва с никого, освен с престъпността“. Думите са на главния прокурор Иван Гешев отпреди около месец и се отнасят до показното бездействие на структурите на МВР, ръководени от вътрешния министър Бойко Рашков, в диалога с държавното обвинение. И като че ли Гешев се яви лош пророк, въпреки отговора на Рашков, че престъпността у нас намалявала, а той самият не очаквал значителен ръст на престъпленията.

Няколко дни по-късно мъж с наложена ограничителна заповед да не доближава бившата си съпруга, я убива с камъни в Тервел, а в навечерието на новата 2022 г. 6-годишно дете издъхва от брутален побой с тръба, нанесен от собствения му дядо в Монтана. Ще кажете – това е домашно насилие, битови драми. Но тези дни, дори полицията отново започна да призовава гражданите да внимават, защото зачестяват телефонните измами. Факт е, че в последните 3-4 години бяхме позабравили за този вид престъпления. Просто, защото съвместните действия на МВР и прокуратурата успяха да неутрализират ало-измамниците. Част от тях бяха принудени да изнесат престъпната си дейност в Гърция и Румъния, но и там бяха застигнати. Днес това полезно взаимодействие е минало. Тъжна история…

Изглежда, че ситуацията с престъпността започна да се усложнява и то лавинообразно. Упорството на Бойко Рашков да сатанизира държавното обвинение, че умишлено саботира разследвания, докато МВР се занимава с политически преследвания на опонентите на новата власт, води единствено до нещо трагично. Връщаме се към „мутренските“ години, познати с кървавите убийства, отвличания и грабежи. Във вторник една ужасяваща история, която смразява кръвта и ни връща като в дежавю от 90-те години, стана публично известна.

Останките от разчлененото тяло на съпругата на председателя на групата на ГЕРБ в Общинския съвет в Русе Бедрос Пехливанян – Еранухи, са открити край река Русенски Лом в землището на село Иваново. Оказва се, че жената, която има семеен бизнес, е жертва не на „битово престъпление“, а на хладнокръвно убийство, предшествано от планиран грабеж и отвличане. Прави впечатление, че не става въпрос за престъпление, извършено от социално слаби, подтикнати към криминална дейност от нищета. Нищо подобно – извършителите имат типичен профил на мутрите от 90-те години на миналия век. Следят жертвата си повече от месец, планират всеки детайл на престъплението – от проследяването до убийството. А за да заблудят жертвата, при нейното похищение, дори се стига до използването на полицейска униформа. Следва грабеж на общо около 65 000 лв. и хладнокръвно убийство, за прикриване на следите.

Както във всяко друго нещо, дяволът и тук е в детайлите. От години в България не се бяха случвали подобни нагли, безмилостни, дълго планирани престъпления, досущ като онези от първите години на Прехода, при които бандити, преоблечени като полицаи, спираха по магистралите шофьори, за да ги грабят. Тогава криминалните хроники бяха пълни с разкази – и на свидетели, и на обвиняеми, за ужасяващи убийства, отвличания, гавра с жертвите. Още не е заглъхнал спомена за случая с бандата на „Наглите“, при който дузина невинни жертви стояха затворени в къщи на ужасите, а близките им бяха изнудвани за откупи за милиони. Някои се поболяха и живота им угасна, други останаха с обезобразени лица и разбити съдби.

Странно е, че в случая със съпругата на общинския съветник от ГЕРБ, МВР е повече от лаконично. А част от журналистите случайно или не подминават факта, че жертвата е била съпруга на политическо лице. Бойко Рашков през няколко дни излиза да говори публично как ГЕРБ и нейните представители са най-голямото зло в държавата. А за тези убийства и за превенцията срещу тях, а и за останалите престъпления, които все повече тормозят българите, предпочита да мълчи.

Помним още случая и с убитата от циганин през 2018 година Виктория Маринова, чиято жестока смърт бе употребена с користна цел. Случаят тогава предизвика огромен обществен и медиен отзвук, а либералните медии скалъпиха фалшива връзка на убийството на младата жена с професията u. Маринова тъкмо бе започнала да води телевизионно предаване, без преди това някога да се е занимавала активно с разследваща журналистика. Убийството бе маркирано като „убийство на журналист“, а пропагандната машина на соросоидите успя да превърне едно долно престъпление, провокирано от наркотична зависимост, употреба на алкохол и имащо сексуален характер, в повод върху България да бъде хвърлено мръсно петно. Макар да се доказа, че трагичната гибел на Маринова няма връзка с изявата u в телевизията на бившия u съпруг, тази история дълго време продължаваше да се ползва за грозна употреба срещу тогавашните управляващи и разбира се – срещу „черната“ прокуратура.

Няма никакво съмнение, че убийството на русенската фармацевтка от последните дни, не е инцидентен случай. Напротив, то е камбанен звън, с който се известява за лумналия пожар на престъпността, който тепърва ще се разраства. И това е напълно логично последствие от токсичната среда, в която потъна взаимодействието между основните правоохранителни институции – МВР и прокуратурата. И причина за това е именно поведението на персоната, която застана начело на вътрешното министерство през месец май миналата година. На Бойко Рашков може и да не му пука, но обществото тепърва ще става свидетел, а често и жертва, на брутални, нагли и безнаказани мутренски изцепки и посегателства. България се върна във времената на мутрите, с тази разлика, че преди 30 години Бойко Рашков бе шеф на следствието, а днес е вътрешен министър. И точно, защото е наясно с това, МВР-министърът трябва да даде обяснение – докога ще е повод за противопоставяне между редовите служители на МВР и колегите им от прокуратурата. И тук извинение за Рашков няма, защото той многократно бе предупреждаван, че със саботажите му не просто създава напрежение между институциите, но и така провокира криминалния контингент да се чувства уверен и недосегаем.

trud.bg