„Не знам дали президентът ще стигне до някаква форма на предсрочно освобождаване, но премиерът, като гледам, все повече заприличва на манифестиращ жертвен агнец, който може би пръв ще бъде хвърлен на масите, ако се случи нещо“, заяви пред радио „Фокус“ психологът Росен Йорданов.

По думите му това, което издава премиера е неговата нервност. „Вижте, тъй като основният въпрос в момента, е „Какво му става на Киро?“ – ако ми позволи, „просто Киро“, използваме този израз. Всъщност все повече хора, дори и най-запалените му фенове, си задават този въпрос – какво му става. Защо той все повече затъва не просто в блатото на лапсусите и на изказванията тип нонсенс, но и в, бих казал, перфидни, агресивни твърдения и изказвания, които не само издават лош вкус, но издават и друга природа, която се крие зад опаковката на приятната усмивка. Когато някой каже „слагаме си наши хора“ или пък, че „ще правим арести“, някак звучи доста заканително и доста агресивно, макар и опаковано пак в някакви оправдателни обяснения за това, какво е имал предвид и какво не е имал предвид. И ние имаме изказване, което после трябва да бъде тълкувано“, казва още Йорданов.

Според него вече се излиза от фазата на забавлението, защото злободневието ни притиска все по-сериозно. И особено той има преки наблюдения и от негови колеги, и от други известни лица, анализатори, с които са коментирали, пък и с хора, с които работи, от реалния бизнес – „то няма един човек, който да е оптимистично настроен като премиера“. „Повечето се тревожат за плащане на сметки, за това как ще плащат заплати на хората и т.н., и т.н. Това са си истински, реални проблеми. Така че тези неща издават цялата тая симптоматика. Да, в началото изглежда забавна, някой може да се сърди на зевзеците, които вече буквално задръстиха интернет пространството с всевъзможни шеговити снимки, клипове и т.н. за премиера, но това издава страх, това издава уплах, който вероятно е заседнал в душата на премиера“, казва още психологът.

На въпрос дали в момента може да се говори, че около Великден отново ще има предрочни избори, Йорданов коментира, че му е трудно да се ориентира в момента, защото нещата са динамични.

По думите му най-оптимистичният хоризонт е, че всичко ще се реши евентуално лятото, което се очаква като онзи трамплин, който да изтласка нещата от тази заседнала ситуация, от тази стагнация, която е в момента, стагнация в душевно отношение.

„Но със сигурност лидерството на г-н Кирил Петков е силно разклатено, очевидно харизмата му е увяхнала. Сега в момента всички се надяват тайно, /особено тези, които са положителни, в одобряващия спектър от публиката в България/ на някакъв гениален напън на лидера в сянка Асен Василев, нищо, че той стои в тъмното и само от време навреме излиза, хапе набързо, и после се прибира в кабинета си, заровен в много, много документи. Виждам, че обаче все повече и повече структури преминават към негово лично подчинение, които са важни за държавата. Та, вероятно оттам се очаква да дойдат добрите новини. Ще видим. Друг е въпросът, дали този ум ще бъде използван, за да ни помогне на нас или да помогне на някой друг”, казва още Йорданов.

Честно казано съм изненадан донякъде от сериозния интерес към две-три мои интервюта по темата за психологичното тълкуване на действията и думите на премиера Кирил Петков. Не защото симулирам скромност или подценявам популярността на министър-председателя, а защото се изненадах колко скоро и колко голямо и сериозно е вниманието към лавинообразно нарастващите гафове на думи и дела от г-н Петков.

При това, забележете, това, ако съдя по коментарите на мнозина, „не е интересът на злорадството, не. По-скоро това е интерес, произтичащ от тревожния въпрос „Какво всъщност му има?“ Интерес с нарастваща тревожност и безпокойство. За мен няма съмнение, че тази „забележителна“ серия от гафове на премиера е симптоматична за неговото ментално и емоционално състояние, доминирано от все по-примитивни форми на психични защити като отричане, изтласкване, изместване или реактивна формация, целящи да го предпазят все по-ескалиращото безпокойство, което изпитва да не прерасне във всепоглъщащо го чувство на страх или паника.

Помолих за разбиране вашите читатели и ще се опитам вместо да дефинирам, да изброя признаците, отличаващи посочените от мен психични механизми на защита, позната от психоанализата. Например служител, чието работно място е застрашено от предстоящо съкращение на щата, поради въвеждане на нова структура, буквално не забелязва какво става в неговата организация и не реагира на надвисналите промени.

Като пренебрегва видимото негативно развитие на нещата в своята професионална сфера, той се предпазва от мисълта, че ще загуби работното си място, същевременно от свързаните с това безпокойство и страх за бъдещото си съществуване. Това например е отрицание. Или шефът ругае свой подчинен началник, който непосредствено след това излива гнева си върху свой подчинен, вместо да влезе в спор с шефа т.е. натрупаните враждебни чувства се пренасочват към друг обект, което е изместване.

Мога да дам още един подсещащ пример на вашите читатели – когато нежеланите афекти и емоции се елиминират като на тяхно място се формират хипербилизирани чувства, които са несъвместими или противоположни на елиминираните – вместо съмнения, страх и несигурност, демонстрираш преливащ ентусиазъм, оптимизъм и увереност. Всичко това гарнирано с постоянни лапсуси и нонсенс изказвания. Сигурен съм, че вашите интелигентни читатели вече са адаптирали много примери от публичните изяви на г-н Петков към тези кратки описания.

Не бих се ангажирал с отговорно описание на неговия индивидуален характер, но вярвам, че не греша за психичното му състояние. Истината е, че суровата реалност все повече се стоварва върху плещите на новоизлюпения ни премиер и той просто изглежда уплашен, както и да го прикрива и какъвто и да е в очите на близките и приятелите си.

За г-н Асен Василев засега сякаш са по-характерни дистанцираността (от медиите, от улицата от почти всички), позицията „в сянка“, нарушаване от блиц-изригвания по отделни въпроси, които много напомнят “ остри влизания с бутонките напред“ в нечии „крака“. Това му помага сякаш да засилва мненията и „слуховете“, че е по-умен от съратника си, че е пресметлив и дори лукав. Разбира се, одобряващата публика „тръпне в очакване“ той да избухне с гениални решения на надвисналите тежки проблеми и че неуморно работи в „полза роду“, както се изразяваше един бивш политик.

Недоверчивите в обществото, мнозина от работодателите например, от своя страна „тревожно се озъртат“ откъде и кога ще им дойде някой „шут“ или „ъперкът“, който този иначе кротко изглеждащ умник, може да им нанесе изневиделица. Не зная какъв човек е господин Василев, но по спорадичните му реакции и приписвани му намерения ми се вижда, че е в някакъв своеобразен нарцистичен транс – натоварен със свръхочаквания, защитен от интелектуалната си аура сред свои и чужди, както и от „оголената по матросовски гръд“ срещу злободневието на приятеля си Кирил, концентриращ все повече и повече власт и влияние и в същото време странно и мрачно самовглъбен и нехаещ за обществените тежнения и недоволства по начин, удивително напомнящ хакер, но когото му предстои да срине системата и после да офейка яко дим, казва психологът пред focus-news.