Интервю на Агенция „Фокус“ с историкът акад. Георги Марков относно личността на генерал Христо Луков

Фокус: Акад. Марков, вчера за първи път от 17 години в София /б.р. интервюто е от 2020 г./ не се проведе Луковмарш. Какво е мнението Ви за това и узря ли българското общество да не се състоят подобни прояви?
Акад. Георги Марков Самият Луковмарш според мен е демонизиран, защото личността на генерал Христо Луков не може да бъде свързана с нацизма. Това е един заслужил български военен, участвал в Първата световна война не само на Южния фронт, но той е воювал и на Западния фронт. Той е свързан с германците. Като министър на войната 1935 – 1938 година той възстановява българската армия. Както казват скъсва ньойските окови и на големия парад на 6-ти май 1937 година, гергьовския парад, тогава английският военен аташе полковник Рос му казва „Е, господин генерал, разбрах, че няма вечни договори“, когато вижда ескадрили в софийското небе. Той има качествата на военен строител, обаче изпада в конфликт с цар Борис III, защото е бил изключително амбициозна личност и има в началото на 1938 година конфликт с министъра а вътрешните работи Красновски. Тогава цар Борис III му казва всяка жаба да си знае гьола. Царят се опасявал, защото наистина ген. Христо Луков като оглавява съюза на националните легиони минава в опозиция на царя и правителството отдясно. От ляво са комунистите главно и някои други политически остатъци от партиите след 1934-та година, но от дясно това е генерал Христо Луков. Той е бил влиятелен. Самите легиони са имали много силно влияние сред българската младеж. Поради това царят се е страхувал от неговото засилване. Генерал Луков е бил добре свързан с Херман Гьоринг още когато доставя самолети за българската армия. Свързан е с германците, но той смята, че голямото му разногласие с цар Борис III е, че България трябва да участва с армия на Източния фронт. България е единственият съюзник на Хитлер, който отказва да воюва на източния фронт. В този смисъл той е свързан с германците и в дневника на Бекерле има записани разговори с генерал Луков. Германците гледат на генерал Луков и Александър Цанков като своя резерва срещу царя. Това искам да го изтъкна. Защото години наред говориха за някаква монархо-фашистка диктатура и всички били в една лодка. Генерал Луков, когато е убит от една бойна група на комунистическата партия, тогава легионерите издават един позив срещу монарха. Смятат, че царят е интелектуалният подбудител на неговото убийство. Самият Бекерле описвайки опелото на генерал Луков казва, че царят има вид на гузен. Така че германците губят едни германофил, но в никакъв случай не е както го изкарват нацист, националсоциалист и така нататък. Това са етикети политически, които се лепят още от Народния съд и някои дори либерални среди се правят на Народния съд. Трябва да избягваме такива определения в София неонацистки марш. Четох и от Външно министерство някакво изявление и то силно политическо пристрастно.
Фокус:Еднозначна ли е оценката на историята за Христо Луков?
Акад. Георги Марков Историците също имаме разногласия, защото генерал Луков е жертва на гражданската война в България. Знаете, че той е в опозиция на царя. Освен това той е антикомунист. Той е срещу болшевиките, не случайно иска да се воюва на Източния фронт, но бих казал, че не е нацист, в никакъв случай. Той е един български националист и легионерите не са фашистка организация. Да престанем с бекапистки оценки от преди 1989-та година. Аз се учудвам, че хора, които са неолиберали и не знам какви си, говорят като бекаписти. Не можем да говорим, че националните легиони са били фашистка организация, че генерал Луков бил фашист. Това е една политическа оценка, която няма общо с обективното. Генерал Христо Луков е един строител на българската армия, един бивш военен, български националист и германофил, но не е нацист, нито фашист.
Фокус:Кога за пръв път се провежда Луковмарш?
Акад. Георги Марков Това факелно шествие буди асоциации с някои други факелни шествия. Затова ги обявиха за неонацисти набързо. Дори и сега разбрах, че така ги наричат. Но аз не вярвам, че има неонацисти в България. Може да има някакви подражания, но едва ли някой то тях е прочел „Моята борба“, защото тя е една трудна за четене книга и да се обявява за неонацист. Мен ми омръзна с това лепене на политически етикети на политически противници.